Разказват ми, че вече си голяма,
че имала си моето лице,
че вече те наричат "мама",
че търсят те две мънички ръце.
Разказват ми... Понякога ги питам...
Очи затварям - сякаш си пред мен.
Като тогава - малка, беззащитна,
с тревожен поглед, замъглен...
Разказват ми... И нещо ме прерязва.
Животът ми разделя се на две -
на част "Безсрамна и порочна"
и част "Семейна и добре".
... Разказват ми, че вече си голяма
и имала си моето лице.
Ти, мъничка голяма мама...
Прости... нещастно сърчице...
© Детелина Стефанова Все права защищены