Моя мъничка голяма

10 ene 2012, 15:32

Poesía

856 0 9

Разказват ми, че вече си голяма,

че имала си моето лице,

че вече те наричат "мама",

че търсят те две мънички ръце.

Разказват ми... Понякога ги питам...

Очи затварям - сякаш си пред мен.

Като тогава - малка, беззащитна,

с тревожен поглед, замъглен...

Разказват ми... И нещо ме прерязва.

Животът ми разделя се на две -

на част "Безсрамна и порочна"

и част "Семейна и добре".

... Разказват ми, че вече си голяма

и имала си моето лице.

Ти, мъничка голяма мама...

Прости... нещастно сърчице...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Epanomi (Татяна Мард)

2013-03-02T14:34:44+02:00

Много силно и точно казано!Благодаря,Детелина!
Mariq_Vergova (Мария Вергова)

2012-01-17T18:39:23+02:00

Въздействащ стих, хареса ми.
Crazy-Loca (Детелина Стефанова)

2012-01-11T22:36:27+02:00

Благодаря Ви - dragon,oksimoron Бъдете щастливи!
dragon (Никица Христов)

2012-01-10T23:21:17+02:00

харесах! 6+
Crazy-Loca (Детелина Стефанова)

2012-01-10T22:54:37+02:00

Благодаря, момичета
Самодива (Вики)

2012-01-10T17:29:38+02:00

Затрогващо... Дано не е лично преживяване.
valia_26 (Валерия Иванова)

2012-01-10T17:22:19+02:00

Не знам дали е преживяно написаното, но определено докосва!
Crazy-Loca (Детелина Стефанова)

2012-01-10T16:11:07+02:00

Благодаря,argonyk
argonyk (Димитър Никифоров)

2012-01-10T15:51:49+02:00

...щом такъв циник, като мен се просълзи...за другите не знам...

Добре дошла, лока, ю сой там биен локо