31 авг. 2020 г., 12:03

Моя родна Сливница 

  Поэзия
490 4 8

Не съм роден, където е море,

ни в снажни планини наблизо гледам.

Пред моя поглед – хълм, след туй поле,

редуват се и вятър ги преследва.

 

Но има всичко нужно да съм жив

и с гордост таз земя ще я целуна.

Тук роти са строяли всеки рид

и бойни викове още се чуват.

 

Ех,, Сливница – съдбата те желай,

затуй те е възпяла в твойта храброст.

Не ще си просто родният ми край,

ти, с чар на младостта и с ум на зрялост.

 

Оставаш във сърцето ми докрай

и всеки ден в душата ми се раждаш.

Защо ми е да искам нейде Рай,

когато с прелестта си пак ме грабваш!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??