31 ago 2020, 12:03

Моя родна Сливница 

  Poesía
517 4 8

Не съм роден, където е море,

ни в снажни планини наблизо гледам.

Пред моя поглед – хълм, след туй поле,

редуват се и вятър ги преследва.

 

Но има всичко нужно да съм жив

и с гордост таз земя ще я целуна.

Тук роти са строяли всеки рид

и бойни викове още се чуват.

 

Ех,, Сливница – съдбата те желай,

затуй те е възпяла в твойта храброст.

Не ще си просто родният ми край,

ти, с чар на младостта и с ум на зрялост.

 

Оставаш във сърцето ми докрай

и всеки ден в душата ми се раждаш.

Защо ми е да искам нейде Рай,

когато с прелестта си пак ме грабваш!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??