dansyto (Данаил Таков)
815 3635
11 мая 2018 г., 01:41  

Моя свят 

  Поэзия » Любовная, Философская, Другая
442 2 6

Недей ми казвай колко ме обичаш,

недей да ме замеряш със мечти,

недей да обещаваш, че ще тичаш

до мен, когато всичко заболи.

 

Защото думите ти ще се пръснат

като балони в празничната нощ.

И без откат в душите ще ни блъска

с кинжала си „палачът“ своя „гост“.

 

Нека съдбата сам да ме превежда

през болката, горчилката, гнева.

Ще избуя от крехката надежда,

покажеш ли, че Ти си ми света!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!
  • Хубаво...
  • Благодаря ви за мненията, Маргарита, Елка, Пепи! Делата са мерило, не думите! Поздрави!
  • Така е, подкрепата дава сили. Привет, Дани!
  • Подкрепата е най-важна в трудни моменти. Хареса ми стиха!
  • Хубаво е. Но, няма лошо и да ти казва. Понякога ни е толкова трудно да погледнем в страни и да видим кой се бори до нас и ни проправя път! А той е там. Брани ни, подлага рамо, подкрепя ни и тайно бърше сълзи, превъзва раните си. И това, защото иска към щастието си да продължим да вървим! Защо ли? Защото нашето щастие е и тяхно! Нещастието - също!
Предложения
: ??:??