Недей ми казвай колко ме обичаш,
недей да ме замеряш със мечти,
недей да обещаваш, че ще тичаш
до мен, когато всичко заболи.
Защото думите ти ще се пръснат
като балони в празничната нощ.
И без откат в душите ще ни блъска
с кинжала си „палачът“ своя „гост“.
Нека съдбата сам да ме превежда
през болката, горчилката, гнева.
Ще избуя от крехката надежда,
покажеш ли, че Ти си ми света!