И в смъртта ми ме преследваш,
и пак си тук, на своя черен кон.
И пак тук... така силно ме обсебваш,
ти си моят демон, моят вечен стон.
И когато се опитвам да избягам там,
дори във ада все ме следваш.
И ме мъчиш, макар и да си ням.
Отровните си бодли ти пак наежваш.
Остави ме тук, поне в смъртта ми,
не издържам да си все след мен.
Остави ме, тя измъчва ме - скръбта ми,
и без това изгаснал веч е моят ден.