24 may 2007, 11:02

Моят демон 

  Poesía
724 0 8
И в смъртта ми ме преследваш,
и пак си тук, на своя черен кон.
И пак тук... така силно ме обсебваш,
ти си моят демон, моят вечен стон.

И когато се опитвам да избягам там,
дори във ада все ме следваш.
И ме мъчиш, макар и да си ням.
Отровните си бодли ти пак наежваш.

Остави ме тук, поне в смъртта ми,
не издържам да си все след мен.
Остави ме, тя измъчва ме - скръбта ми,
и без това изгаснал веч е моят ден.

© Ааа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Гали,толкова си миличка!Благодаря ти,радвам се,че има хора като теб!Изпращам ти най-искрени целувки!
  • Много ми хареса и този твой стих!
    Поздравления!
    Прегръдка мила,от мен за теб!
  • Хаха е ти каза да не пиша повече за любов...а това отново е на любовна тематика!
  • ураааа,ее казах ти ,че трябва малко да разнообразиш ..виж че става яко
  • Мерси Влади,накара ме да се усмихна!
  • Много е добро!Поздравления!
  • Благодаря Вили!
  • Много ми допада Поздрави
Propuestas
: ??:??