МОЯТ ДОМ И ПЛЪХОВЕТЕ

Вслушвам се в звуците, които плъха
живеещ горе, на моя таван, издава.
Не се отвращавам - и той е душица.
Дори золумите му прощавам.

Но стъпките станаха вече много.
Изглежда потомство и той е създал.
Той ги отглежда със своя тревога.
Нали бъдеще им е обещал.

Зная, че той ще ме надживее,
от мойта трапеза трохите събира
но щом усети, че аз вече немея,
подслон в друг дом ще намира.

Такъв е живота. Защо да се сърдя?
Плъховете първи кораба напускат.
Свят широк. Навсякъде се въдят...
Моят дом на парчета ще е разпръснат...

28 03 2017