Вслушвам се в звуците, които плъха
живеещ горе, на моя таван, издава.
Не се отвращавам - и той е душица.
Дори золумите му прощавам.
Но стъпките станаха вече много.
Изглежда потомство и той е създал.
Той ги отглежда със своя тревога.
Нали бъдеще им е обещал.
Зная, че той ще ме надживее,
от мойта трапеза трохите събира
но щом усети, че аз вече немея,
подслон в друг дом ще намира. ...