15 авг. 2012 г., 09:53

Моят път 

  Поэзия » Другая
1.0 / 1
906 0 2
Здрач, звезди, луна,
вече се спуска нощта,
мога само да се чудя какво ми вещае
и да се надявам сребристата светлина пътя ми чертае.
Неизбежно времето от дните ми краде,
каквото искам от живота ще изтръгна,
новото, далечното, сега неспирно ме зове,
мечтая само пак на път да тръгна.
Не желая повече уюта на дома,
защото когато дойде неизбежно края,
ще съм взела всичко и ще зная -
щастието не е било само илюзия на ума.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алиса Севелоу Все права защищены

Предложения
  • Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...
  • Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...

Ещё произведения »