31 мар. 2009 г., 08:02

Моята баба 

  Поэзия » Философская
6629 1 2

 

МОЯТА БАБА

 

 


Моята баба в съня си аз виждам,

моята баба с поглед смирен.

Тя се усмихва, нашепва ми тихо:

„Аз съм край теб всеки час, всеки ден..."

Толкоз години над нас тя е бдяла

още от люлката, от първия ден...

опора стабилна била е за мене

в детски игри и в училищен ден.

После пораснах, уж станах голяма,

а пак при моята баба се сврях

да споделя, да потърся съвета ú само,

топлата ласка и твърдото рамо

да почувствам в трудния час.

Сега, когато я няма е празно,

няма кой болката да притъпи,

да отмий. Остава ми спомена само

за моята баба - другар мой незаменим.

© Събка Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Толкова рядко се пише за Тях - Баба и Дядо!
    Поздравления!
  • Стихът ти ми е много близък , загубих баба си , която за мен беше истинска майка ....нейната топлина повече не я открих никъде. Поздрави за хубав ден !
Предложения
: ??:??