Моята баба

31 mar 2009, 8:02

Poesía » Filosófica

6631 1 2

МОЯТА БАБА

Моята баба в съня си аз виждам,

моята баба с поглед смирен.

Тя се усмихва, нашепва ми тихо:

„Аз съм край теб всеки час, всеки ден..."

Толкоз години над нас тя е бдяла

още от люлката, от първия ден...

опора стабилна била е за мене

в детски игри и в училищен ден.

После пораснах, уж станах голяма,

а пак при моята баба се сврях

да споделя, да потърся съвета ú само,

топлата ласка и твърдото рамо

да почувствам в трудния час.

Сега, когато я няма е празно,

няма кой болката да притъпи,

да отмий. Остава ми спомена само

за моята баба - другар мой незаменим.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

voda (Елица Ангелова)

2009-03-31T20:35:23+03:00

Толкова рядко се пише за Тях - Баба и Дядо!
Поздравления!
miri_miri (Мария Табакова)

2009-03-31T08:07:08+03:00

Стихът ти ми е много близък , загубих баба си , която за мен беше истинска майка ....нейната топлина повече не я открих никъде. Поздрави за хубав ден !