Имам кукла с бузки червени.
Очите и светят весели, засмени.
Хващам я за малката ръчичка
и тогаз тръгва тя самичка.
С гиздава премяна,
бяла рокля на цветя,
гордо вирнала главичка,
прави стъпка подир стъпка тя.
Сменям панделите и сега,
нищо, че вече съм жена.
Сресвам русата косица,
слагам моето герданче на вратлето.
Тя връща спомена в мен.
Спомена от детството и
игрите весели с нея.
Това е тя, моята кукла любима.
Аз нося нейното сърце.
Тя носи моята любов.
И тази вечер сякаш съм на кино.
Споменът от детството пак намина.
Вече съм жена заета,
но остава си в мен детето.
Мими отсреща поглежда ме с усмивка.
Лека нощ сякаш казва ми тя.
Тихо потропва дъждът.
С разтуптяно от обич сърце,
пегръщам в съня си Мими,
моето малко дете.
© С. П. Все права защищены