Имам кукла с бузки червени.

Очите и светят весели, засмени.

Хващам я за малката ръчичка

и тогаз тръгва тя самичка.

С гиздава премяна,

бяла рокля на цветя,

гордо вирнала главичка,

прави стъпка подир стъпка тя.

Сменям панделите и сега,

нищо, че вече съм жена.

Сресвам русата косица,

слагам моето герданче на вратлето.

Тя връща спомена в мен.

Спомена от детството и

игрите весели с нея.

Това е тя, моята кукла любима.

Аз нося нейното сърце.

Тя носи моята любов.

И тази вечер сякаш съм на кино.

Споменът от детството пак намина.

Вече съм жена заета,

но остава си в мен детето.

Мими отсреща поглежда ме с усмивка.

Лека нощ сякаш казва ми тя.

Тихо потропва дъждът.

С разтуптяно от обич сърце,

пегръщам в съня си Мими,

моето малко дете.