От любов дойдох на този свят,
с нея аз израснах и живях,
завивка бе на скиталеца номад,
докато неусетно бавно остарях.
Загърнах с нея моя син,
по къс раздавах на приятели,
отлетели някои горе яко дим,
нахапана я събирах от предатели.
И си остана мойта светлина,
моя вътрешна безбрежност,
в която се не стъпваше току така -
само по пантофки и със нежност. ...