21 авг. 2010 г., 13:44
Моята нощна магия
Най-добре ми е вечер - във стаята
да седна самичка на масата,
да запаля поредна цигара,
да си налея коняка във чашата,
да се разнищвам отблизо!
Да разнищвам и тебе самия...
Не, не е алкохолизъм!
Аз го наричам магия!
Магия е белият дим,
който вдишвам дълбоко
и издишвам... като комин!
Магия е всичко наоколо!
Магия е чашата стъклена
и ароматният в нея коняк.
Магия е, щом съм настръхнала!
Магия е! И още как!
Но ти какво ли разбираш...
На другаде погледа вперил си.
Това си е мойта магия!
Затова я споделям със себе си.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много си добра, прав е Арихо. Успяваш да ме разтърсиш със стиховете си! Браво!
-
Да най-лесно е със себе си...май
Поздрави,за стиха! -
Клише съм.
Набързо сглобени
парчета минути
и счупени срички -
между няколко нащърбени
делнични вдишвания.
До...
когато шумът,
полепнал по ресните на шала,
пред прага се стапя
и остава „отвън”...
Със себе си
запалвам по цигара -
в уютния мой безпорядък.
С косата ми тихо флиртува димът.
„Как мина денят?” –
стоплят сините му пръсти дъха ми.
Парчетата мигове
заоблят привечерен час.
В прости малки думи
се изпълват сричките.
От раменете ми клишето се смъква...
У дома съм.
Просто Аз. -
Само ще се усмихна
-
магия е...
чиста и истинска...
Браво! -
Прекрасно откровение!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
