Моята стая

6 окт. 2010 г., 14:52

Поэзия

772 0 6

Моята стая

Големият син гардероб

със 2 чекмеджета отдолу,

във който на топка вързоп

са дънки протрити и поло.

И роклите летни, поличка,

която не нося почти,

униформата на ученичка,

тениски много, виж ти!

Леглото с небесна покривка

и котето сгушено тихо,

мустакът на моята Сивка

стърчи отегчено, тя киха.

А после – от книги колони

и прашни, и малки, големи,

в които герои се гонят,

забравили време, проблеми.

Вратата ми бяла е всякога

и скърца – така ми харесва.

Зад нея аз плача понякога,

на себе си смея се често.

Моята гордост масичка,

по нея все камъни, миди,

кутията дървена, касичка

и едно неработещо CD.

Бюро със компютър, перваза,

списания и тетрадки,

колонки и радио, ваза,

от вестници извадки.

Прозорецът – вечно отворен.

Вятърът, птичите песни,

корони зелени разтворени

и капки дъждовни чудесни.

И тука нота по нота

тече си, тече си живота.

tanyavd (Татяна Борисова)

2010-10-16T13:20:48+03:00

Браво, момиче! Мил и много мелодичен стих!
rajsun (Райчо Русев)

2010-10-06T16:12:45+03:00

!
laramaylin (Нина Чилиянска)

2010-10-06T15:24:51+03:00

Бъди щастлива в тази стая,
напълни я със много усмивки.
Красиви мигове желая,
и поздрави .....на твоята Сивка!
Apaika (Арлина)

2010-10-06T15:13:50+03:00

Много симпатично. :о)
velikataniki (Николина Милева)

2010-10-06T15:00:59+03:00

Браво , Мария
Sorbus (Пенко Пенков)

2010-10-06T14:58:44+03:00

Много мило! Желая ти успех! Разбира се има още какво да се желае... Моето предложение е:
Вратата ми бяла е всякога

и скърца – така ми харесва.

Зад нея аз плача понякога,

на себе си често се смея .