6.10.2010 г., 14:52 ч.

Моята стая 

  Поезия
773 0 6

Моята стая

 

Големият син гардероб

със 2 чекмеджета отдолу,

във който на топка вързоп

са дънки протрити и поло.

 

И роклите летни, поличка,

която не нося почти,

униформата на ученичка,

тениски много, виж ти!

 

Леглото с небесна покривка

и котето сгушено тихо,

мустакът на моята Сивка

стърчи отегчено, тя киха.

 

А после – от книги колони

и прашни, и малки, големи,

в които герои се гонят,

забравили време, проблеми.

 

Вратата ми бяла е всякога

и скърца – така ми харесва.

Зад нея аз плача понякога,

на себе си смея се често.

 

Моята гордост масичка,

по нея все камъни, миди,

кутията дървена, касичка

и едно неработещо CD.

 

Бюро със компютър, перваза,

списания и тетрадки,

колонки и радио, ваза,

от вестници извадки.

 

Прозорецът – вечно отворен.

Вятърът, птичите песни,

корони зелени разтворени

и капки дъждовни чудесни.

 

И тука нота по нота

тече си, тече си живота.

© Мария Страшилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??