Мъгла гъста бавно задушава
Сухите, пусти поля
Стонове агонични нейде
В далечината бавно отекват
Души неспокойни, изгубени
Лутайки се постeпенно изчезват
Фигури и сенки бродят
Редом с тъмнината
Мрачен демон от дълбините адски
Се надига и със рев ужасяващ
На колене всяка жива твар,
В чест на своето величие, принизява
О, Велики демоне!
О, Господярю на мрака!
Приеми нас – изчадията нищожни
Във своето царство вечно...
на Вик
© Виолета Все права защищены