11 нояб. 2009 г., 12:45
Когато слънцето легне
на кладите на нощта
и започне да бавно да страда
сред кървава красота,
и като алени паяци
лъчите се сплитат, и мрак
ме стяга, танцува край огъня -
до мене ще седнеш ли пак?
Ще подхванем ли дивата песен -
като вълци срещу луна -
дива песен за пръсти преплетени,
за утеха в море-тъмнина? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация