11.11.2009 г., 12:45 ч.

Мрак 

  Поезия
589 0 0

Когато слънцето легне
на кладите на нощта
и започне да бавно да страда
сред кървава красота,

и като алени паяци
лъчите се сплитат, и мрак
ме стяга, танцува край огъня -
до мене ще седнеш ли пак?

 

Ще подхванем ли дивата песен -
като вълци срещу луна -
дива песен за пръсти преплетени,
за утеха в море-тъмнина?

 

Ще намеря ли завет в ръцете ти,
ще подскачаме ли срещу нощта
около лумналия фар на огъня?
Кажи ми: не или да?

 

И един във друг, взаимно прекършени
като вълна във вълна,
ще дочакаме ли мракът да свърши?
Ще се преродим ли с деня?

© Ади Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??