11.11.2009 г., 12:45 ч.

Мрак 

  Поезия
665 0 0
Когато слънцето легне
на кладите на нощта
и започне да бавно да страда
сред кървава красота,
и като алени паяци
лъчите се сплитат, и мрак
ме стяга, танцува край огъня -
до мене ще седнеш ли пак?
Ще подхванем ли дивата песен -
като вълци срещу луна -
дива песен за пръсти преплетени,
за утеха в море-тъмнина? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ади Стоянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??