Мусаката на Мама

19 июл. 2024 г., 08:20

Поэзия

213 3 2

МУСАКАТА НА МАМА

... не зная как реши един следобед

във кривото тавенце – алпака,

наместо да възври в котлето бобец,

да ми направи – Мама! – мусака.

Наряза ситно пресните картофки.

И лучеца в каймата надребни.

А аз я гледах някак – философски! –

не бях ял мусака от много дни.

А тя накълца ситно склида чесън,

не помня точно – може би и две.

И аз стърчах, над фурната надвесен,

не час и два! – навярно векове.

Накрая ръсна стиска пресен джоджен.

Притури щедро стиска чер пипер.

И Раят стана истински възможен! –

със винцето – от нейния килер.

А Мама ме погледна – тъй благата,

че рекох си – с препълнени уста

да слави Бог на Мама мусаката! –

най-хубавата мусака в света.

yotovava (Валентина Йотова)

2024-07-19T19:20:42+03:00

Така вкусно си го описал и с толкова любов, дълго да те греят наяве дланите на мама, Валюше.
RainaVakova

2024-07-19T13:35:15+03:00

"И лучеца в каймата надребни.
А аз я гледах някак – философски! "
"И Раят стана истински възможен! –
със винцето – от нейния килер."
Толкова сладурско и мило...
Четейки стихчето,
една непринудена усмивка ми е!