30 июн. 2011 г., 10:53

Музът ми де е? 

  Поэзия
608 0 8

От белотата на листа

ме заболява вляво.

Отвън, мастилена, нощта

разсеяно припява

с гласа на вял, унил щурец,

изгубен сред тревите.

(Нехае малкият наглец,

за думите изтрити)

 

Стои си чист листът проклет,

ехидно се белее,

А Музът, явно, е зает -

безжалостно немее.

© Ели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??