От белотата на листа
ме заболява вляво.
Отвън, мастилена, нощта
разсеяно припява
с гласа на вял, унил щурец,
изгубен сред тревите.
(Нехае малкият наглец,
за думите изтрити)
Стои си чист листът проклет,
ехидно се белее,
А Музът, явно, е зает -
безжалостно немее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация