Когато мъжете не могат да плачат,
но им заседне оня възел на гърлото
и се заглеждат из сенките в здрача,
и нито дума по мен не захвърлят...
Когато даже димът на цигарата
не люти колкото острия спомен...
Когато горчивият кадър все се повтаря
и кърти, все чопли, от дигите рони
рохкия пясък насипан в душите им...
Когато думите вече нищо не значат...
Тогава елате, вземете очите ми,
защото мъжете... мъжете не плачат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.