6 июн. 2009 г., 20:45

Мъжът, който реже бодлите на розите 

  Поэзия
1124 0 10

Мъжът, който реже бодлите на розите,
докосва с език остриетата.
Разказва легенди на ножа си.
Украсява с кръвта си паветата.


След него цъфтят куп измислици
и той плюе в краката им котки.
Мъжът, който реже бодлите на розите,
залага след себе си клопки

за бели, разюздани зайчета.
С ушите им чисти душата си.
Одира ги острите крайчета.
И  спомня си смътно... За майка си.

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво, сладката ми, браво!!!
  • Мъжът си е...такъв, а белите зайчета да си пазят ушите!
    Интересен стих!
  • никога не се знае какво прави обаче с изрязаните бодли....все трябва да отиват някъде... харесах стиха ти много, майната му на Фройд и на феминизма, важното е да е весело!
  • приби ме с този стих....поздрав
  • Супер!
    Браво!
  • Ех Фройд... Нощта, която провокира всичката психария беше велика ^^
    Чак феминистко... не, по-скоро реалистично за времето си изказване направи Мигленче :р

    А мъжът, който режеше бодлите на розите беше седнал на стълбите пред цветарското магазинче срещу вкъщи. Той не е виновен за нищо :р

    Прегръдки!
  • И аз виждам философски мисли тук... разбрах стиха ти (може би по моему...)
    А те днешните наистина са такива- махат бодлите на розите, ние се влюбваме, а те- естествено не са виновни за нищо...
    Малее,.... че феминистко го написах...
    Извинете! Ама чак пък психо... Много си е хубаво даже!!!
  • прекалено ми идва...
    много кръв ,фройд,доста психо...
    за философия не знам...
    може и да съм непосветена..
    но не откривам..
  • Страшно много философия има в стиха ти. Чак горчи.
  • !!!
    Много ми хареса,Йоанка!
    Супер кеф ми е да те чета!
Предложения
: ??:??