Мъжът, който реже бодлите на розите,
докосва с език остриетата.
Разказва легенди на ножа си.
Украсява с кръвта си паветата.
След него цъфтят куп измислици
и той плюе в краката им котки.
Мъжът, който реже бодлите на розите,
залага след себе си клопки
за бели, разюздани зайчета.
С ушите им чисти душата си.
Одира ги острите крайчета.
И спомня си смътно... За майка си.