Мъжът, с когото аз не пих кафе

20 окт. 2023 г., 15:05

Поэзия

282 2 4

МЪЖЪТ, С КОГОТО АЗ НЕ ПИХ КАФЕ

... не зная кой е турил две кафета

на стълбите пред стария хотел,

оставил ми е своята пурета,

запалката дори не си е взел,

посоките на тоя свят завързал

в адресна карта, PIN-код, ЕГН,

във дрипавия октомврийски въздух

да беше ме изчакал миг поне? –

направил си е слънчевите бани,

изял е снощи три крилца на грил –

хотелската чистачка – леля Ани,

ми каза, че ще дойде през април,

един случайник – гостенин на Варна,

отпрашил нейде с първото такси,

и аз сега – с душица благодарна,

кому да кажа своето: – Мерси?

И сладко вдишвам черната пурета

с дъх на Малдиви, Бали, Санта Фе...

Сполай ти, пич!... Ти Седемте небета

за мен отвори с чашката кафе.

19 октомврий 2016 г.

гр. Варна, 16, 00 ч.

織工夢の (Акеми Йошида)

2023-10-20T22:52:33+03:00

Пуретите не са нищо особено, но за сметка на това по пурите съм специалист, тъй като повечето ми гаджета на младини сякаш на тях наблягаха. А пък моя идиот твърдо си държи на "Кохиба Есплендидо" и не докосва никакви други. Отчасти по навик, отчасти въпрос на престиж. Ако имаше възможност бих те почерпила именно с такава. Спокоен и вдъхновен уикенд, Валери.
художника (Веселин Христов)

2023-10-20T17:20:07+03:00

- Моля, Валка! Сега разбрах кой ми е изпил кафенцата с по две лъжички захар. А на чистачката й казах, че отивам за "Адвил", а не че ще дойда през април.
yotovava (Валентина Йотова)

2023-10-20T17:12:25+03:00

Неподражаем!
ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)

2023-10-20T15:50:02+03:00

Още една човешка история..