Мъжът, с когото аз не пих кафе
МЪЖЪТ, С КОГОТО АЗ НЕ ПИХ КАФЕ
... не зная кой е турил две кафета
на стълбите пред стария хотел,
оставил ми е своята пурета,
запалката дори не си е взел,
посоките на тоя свят завързал
в адресна карта, PIN-код, ЕГН,
във дрипавия октомврийски въздух
да беше ме изчакал миг поне? –
направил си е слънчевите бани,
изял е снощи три крилца на грил –
хотелската чистачка – леля Ани,
ми каза, че ще дойде през април,
един случайник – гостенин на Варна,
отпрашил нейде с първото такси,
и аз сега – с душица благодарна,
кому да кажа своето: – Мерси?
И сладко вдишвам черната пурета
с дъх на Малдиви, Бали, Санта Фе...
Сполай ти, пич!... Ти Седемте небета
за мен отвори с чашката кафе.
19 октомврий 2016 г.
гр. Варна, 16, 00 ч.
© Валери Станков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Пуретите не са нищо особено, но за сметка на това по пурите съм специалист, тъй като повечето ми гаджета на младини сякаш на тях наблягаха. А пък моя идиот твърдо си държи на "Кохиба Есплендидо" и не докосва никакви други. Отчасти по навик, отчасти въпрос на престиж. Ако имаше възможност бих те почерпила именно с такава. Спокоен и вдъхновен уикенд, Валери.
-
- Моля, Валка! Сега разбрах кой ми е изпил кафенцата с по две лъжички захар. А на чистачката й казах, че отивам за "Адвил", а не че ще дойда през април.
-
Неподражаем!
-
Още една човешка история..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
