6 мар. 2011 г., 21:09

Мъка без край 

  Поэзия » Философская
770 0 0

Вълни солени в брега се разбиват,

по лицето се стичат сълза след сълза,

от миди черупки плажа покриват,

а в душата е хлад, самота.

 

Слънцето облаци летни покриват,

спомен предишен сърцето терзай.

Платната на кораб далечен се скриват,

а мъката няма ли край!

 

24. 01. 1999 год.

© Блага Енева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??