5 нояб. 2022 г., 18:14

Мълчалива задушница 

  Поэзия » Философская
875 9 16

МЪЛЧАЛИВА ЗАДУШНИЦА

 

Край кръстовете няма живи.

И мъртви няма – спят дълбоко.

Наяве и насън – без милост,

от нас изнизва се животът.

 

Забрава тегне в сетивата.

И те докрай са притъпени.

Обичах те и беше лято.

Но то си тръгваше от мене.

 

Преливам пустотата с вино,

тъмата по-горчива става

и гъста като сок къпинов.

(Мълча, защото свечерява.)

 

Потъва гробището бавно.

И кръстовете се целуват.

Загубеното безвъзвратно

аз само знам какво ми струва.

 

От много думи в мен е празно.

Немея в сивата печал.

Каквото залезът е казал,

в мен изгревът е премълчал.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??