МЪЛЧАЛИВА ЗАДУШНИЦА
Край кръстовете няма живи.
И мъртви няма – спят дълбоко.
Наяве и насън – без милост,
от нас изнизва се животът.
Забрава тегне в сетивата.
И те докрай са притъпени.
Обичах те и беше лято.
Но то си тръгваше от мене.
Преливам пустотата с вино,
тъмата по-горчива става
и гъста като сок къпинов. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация