6 янв. 2010 г., 21:33

Мълчание 

  Поэзия
540 0 0
В пролетен сняг се превърна сърцето.
Без любов едва-едва тупти.
Хиляди рани, скрити зад лицето,
животът ми към непознатото все върви.
Без път, премръзнал от болки,
сред злините аз пак вървя.
Гръдта от кръв и тръни,
ах, колко исках отново аз да се родя.
Животът ридае,
души увити в отчаяние, вървят.
Свят, в капките тъга удавен, нехае
гласовете в смъртта си пак мълчат, мълчат... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Все права защищены

Предложения
: ??:??