В пролетен сняг се превърна сърцето.
Без любов едва-едва тупти.
Хиляди рани, скрити зад лицето,
животът ми към непознатото все върви.
Без път, премръзнал от болки,
сред злините аз пак вървя.
Гръдта от кръв и тръни,
ах, колко исках отново аз да се родя.
Животът ридае,
души увити в отчаяние, вървят.
Свят, в капките тъга удавен, нехае
гласовете в смъртта си пак мълчат, мълчат... ...