МЪЛЧАНИЕТО...
Изгърбените дни –
вгорчени същности –
в очакване на Прошката –
немеят…
И тътенът –
самотна ненасъщност –
премазва
влюбеното слънцегреене.
В очакването
зреят
тъжни помисли –
белязани с безсъници
и стръмност –
задъхани от безнадеждност горести …
Безчувствено
разстреляно разсъмване.
А в тайнописа –
постно ежедневие –
проплакват
и безропотно се сгушват
умислени
и безпрогнозно зреещи,
прокъсани – до овехтялост –
чувства.
Мълчанието –
тъжна безусловност,
с която залезнопотайно
те прегръщам,
е предсказание –
самоубийствена виновност –
за неизбежното ми незавръщане.
© Донка Василева Все права защищены
тъжна безусловност,
с която залезнопотайно
те прегръщам,
е предсказание –
самоубийствена виновност –
за неизбежното ми незавръщане.