Трудно вървях срещу силния вятър.
Дъждовните капки - като сачми.
В лицето болезнено удряше всяка.
Целия бях мокър. От глава до пети.
Лежеше си свито. Същинско геврече.
В някакъв стар кашон, изтърбушен.
Мъникът бездомен, в кашончето спеше.
Толкова мил! Тих и послушен.
Подхвърлих му залък. Носех закуска.
Изтрака със зъбки. И го глътна за миг.
Някакъв кокал, после захруска,
скрит в кашона от този умник. ...