25 feb 2015, 0:30

Мъник 

  Poesía
507 0 9
Трудно вървях срещу силния вятър.
Дъждовните капки - като сачми.
В лицето болезнено удряше всяка.
Целия бях мокър. От глава до пети.
Лежеше си свито. Същинско геврече.
В някакъв стар кашон, изтърбушен.
Мъникът бездомен, в кашончето спеше.
Толкова мил! Тих и послушен.
Подхвърлих му залък. Носех закуска.
Изтрака със зъбки. И го глътна за миг.
Някакъв кокал, после захруска,
скрит в кашона от този умник. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??