2 июл. 2007 г., 15:23
Мъртви рози
Мъртви рози,
бавно капещи листа,
тихо шепнат
стари фрази,
изстъргани от пепелта.
Нощ безбрежна,
непрогледна тъмнина,
в изпочупените керемиди,
вятър свири свойта песен за тъга.
Две души ранени,
без вина виновни,
от тъгата окрилени,
търсят път в нощта,
по пътеки от бодливи тръни
гонят своята мечта.
бавно капещи листа,
тихо шепнат
стари фрази,
изстъргани от пепелта.
Нощ безбрежна,
непрогледна тъмнина,
в изпочупените керемиди,
вятър свири свойта песен за тъга.
Две души ранени,
без вина виновни,
от тъгата окрилени,
търсят път в нощта,
по пътеки от бодливи тръни
гонят своята мечта.
© Валя Митова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Браво!
-
Много благодаря за тези толкова хубави коментари,радвам се че са ви харесали
-
ще я стигнете, Валя!
Нека не ви стряскат тръните. Винаги ще ги има , но пък си заслужава да преминем през тях!
Поздрави за хубавия стих! -
Път винаги има!
Поздрав за стиха! -
Много е песенно красино.Харесва ми.
-
Благодаря ви
-
Най-трънливите пътеки ни отвеждат до гладки магистрали.Поздрави...
-
Не спирайте!
Не пускайте тъгата!
Хареса ми стиха! -
Мечтите са затова - да се гонят!Хубав стих , Вале!
-
Две души ранени,
без вина виновни,
от тъгата окрилени,
Тъжни крила ще са това!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Харесва ми поезията ти, дерзай, имаш цялото време на света!