Мъртви рози, бавно капещи листа, тихо шепнат стари фрази, изстъргани от пепелта. Нощ безбрежна, непрогледна тъмнина, в изпочупените керемиди, вятър свири свойта песен за тъга. Две души ранени, без вина виновни, от тъгата окрилени, търсят път в нощта, по пътеки от бодливи тръни гонят своята мечта.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Харесва ми поезията ти, дерзай, имаш цялото време на света!