14 июл. 2009 г., 20:48

На... 

  Поэзия » Философская
1479 0 5
Есен е.
Навън листата греят,
Дъждът се рее и се приземява
досущ като мъгла
и мие моята умора.
Така превръща се в река,
която няма брод в безспира.
И плаче моята душа
и радва се, когато се съвземе.
Възражда се, когато впери взор в безкрая...
Природата е в нас,
а ние - в нея! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Иванова Все права защищены

Предложения
: ??:??