На...

14 jul 2009, 20:48

Poesía » Filosófica

1345 0 5

Есен е.

Навън листата греят,

Дъждът се рее и се приземява

досущ като мъгла

и мие моята умора.

Така превръща се в река,

която няма брод в безспира.

И плаче моята душа

и радва се, когато се съвземе.

Възражда се, когато впери взор в безкрая...

Природата е в нас,

а ние - в нея!

Окъпани сме

и сме чисти...

по-пречистени от всякога...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vesben (Веселин Бенчев)

2010-10-07T17:58:22+03:00

Малко е тъжно като есенен пайзаж, но ми хареса.
Поздрави!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2009-12-17T10:47:36+02:00

Чиста си, Деси! Очаквам следващата ти творба...не се бави дълго, че не обичам да чакам по 5 месеца за някой ред! Зимната летаргия ли те обхвана или...
veesii70 (Веселка Стойнева)

2009-09-12T00:50:37+03:00

Хубаво пишеш!!!
Поздрави!!!
U (Краси Иванов)

2009-08-20T04:38:42+03:00

Един кръговрат - какъвто е живота. Нека да сме чисти - пречистени!
rocker (Велин)

2009-07-15T12:49:07+03:00

Много красиво!
Едно ново начало пречистено до съвършенство!
Поздрави!