23 окт. 2007 г., 14:00

На баба ми 

  Поэзия
5.0 / 7
730 0 11
Свещта догаря...
Гаснат светлините...
На всяко утро идва края.
Пада мрак.
Дали ще бъдем пак заедно? - питам.
Дано се срещнем в друг прекрасен свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Все права защищены

Предложения
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...

Ещё произведения »