Тръгнала на бал Марийка,

гримосана кат чалгийка.
Стъпвала яваш, напето
и въртяла си вратлето.
Всички хора да я гледат,
думи чудни да и редат,
пред нея да коленичат
и възхвали да изричат.
Да се спират, да я сочат,
мислите си да проточат,
че чаровната Марийка
за мъже е мераклийка.
Но един напет ерген,
бил ужасно разгневен.
Знаел, кръшната Марийка,
че е хитра музовирка.
Той решил да я накаже-
хитростта и да размаже.
И с ирония пристъпил,
обувката и настъпил.
Във очите я погледнал
и със глас високо ревнал:
"Я елате, господа,
нещо да ви споделя
за съседката Марийка,
на махлата музовирка".
Струпали се хора много
и погледнали го строго,
а напетият младеж
с думи кат водовъртеж 
я налагал за "награда",
хора веч да не напада...