На баща ми

7 авг. 2016 г., 10:51

Поэзия » Другая

947 2 2

Абсолютна тишина, покой без граници...

Ред сълзи, строени в правилна пътека.

Цял живот, събран на черно-бяла страница,

за последно сбогом. Мъка безутешна!

Две ръце, смирено скръстени завинаги.

Две страни студени, ледено-лилави.

Само спомени остават, само минало,

във души, които няма да забравят!

Черна пръст - едно нечакано убежище.

Дом без порти и прозорци, без уют.

Несънувано, нетърсено безбрежие:

краен пристан на житейския ти път!