Той почти не ми се усмихваше
и не зная дали беше тъжен.
Не разбрах дали някой му липсва,
или някому с нещо бе длъжен...
Беше тих и самотен по избор,
но го питах какво му е. Често.
Вероятно през негова призма,
бе пречупил света за по-лесно...
Той не търсеше Божия помощ.
Не разбираше вярата свише,
и с живота бе ребром - на нож,
но го вдишваше, сякаш че скрѝшом. ...