29.03.2024 г., 6:18 ч.

На Баща ми 

  Поезия » Философска
259 6 5
Той почти не ми се усмихваше
и не зная дали беше тъжен.
Не разбрах дали някой му липсва,
или някому с нещо бе длъжен...
Беше тих и самотен по избор,
но го питах какво му е. Често.
Вероятно през негова призма,
бе пречупил света за по-лесно...
Той не търсеше Божия помощ.
Не разбираше вярата свише,
и с живота бе ребром - на нож,
но го вдишваше, сякаш че скрѝшом. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??