"Остави таз песен любовна" -

как кресна ясно поета,

и този стих как в мене отекна

и приех го като мантра света.

И как на борба тръгнах безстрашна,

борба с мен и мойто вдъхновение,

борба, за съжаление, страшно безславна,

че всичко бе със любовта сравнение.

Може би трябва да открия

цел по-велика и ясна,

муза около нея да свия,

мастило със нея да срасна.

Че любовта е чувство голямо, 

но не единствено тя движи света.

Той не започва и свършва само

със нечий поглед и със смъртта.

Че има красота и смелост, 

за които много да се пише.

Че има грозота и слабост, 

да се порицаят свише.

И как като страда народа,

или пък дори един другар да плаче,

творецът като сам под небосвода

за себе си и любовта да пише?

И какъв поет съм аз тогава,

щом перото знае единствено за теб?
Че в стиховете, вярвам, трябва

себе си да види всяко страдащо сърце.

Ще видя скоро аз цел и лична мисия,

за които да изливам рима

и не, изобщо не се смятам за месия, 

макар че трябва хора такива да има.

"Остави таз песен любовна",

как прошепна нявга поета

и таз клетва как само проблесна,

и приех я като мантра света.