"Остави таз песен любовна" -
как кресна ясно поета,
и този стих как в мене отекна
и приех го като мантра света.
И как на борба тръгнах безстрашна,
борба с мен и мойто вдъхновение,
борба, за съжаление, страшно безславна,
че всичко бе със любовта сравнение.
Може би трябва да открия
цел по-велика и ясна,
муза около нея да свия,
мастило със нея да срасна.
Че любовта е чувство голямо,
но не единствено тя движи света.
Той не започва и свършва само
със нечий поглед и със смъртта.
Че има красота и смелост,
за които много да се пише.
Че има грозота и слабост,
да се порицаят свише.
И как като страда народа,
или пък дори един другар да плаче,
творецът като сам под небосвода
за себе си и любовта да пише?
И какъв поет съм аз тогава,
щом перото знае единствено за теб?
Че в стиховете, вярвам, трябва
себе си да види всяко страдащо сърце.
Ще видя скоро аз цел и лична мисия,
за които да изливам рима
и не, изобщо не се смятам за месия,
макар че трябва хора такива да има.
"Остави таз песен любовна",
как прошепна нявга поета
и таз клетва как само проблесна,
и приех я като мантра света.
© Мелан Всички права запазени