Стоя на брега на реката - кристално искряща, магична... камъче речно стискам в ръката и даже не искам да мисля...
Водите й тихи, спокойни се движат в бавния ритъм със вятъра и вливат в мене спокойствие и будят в мене усмивка нечакана.
Върбово клонче леко докосва реката, гали я, сякаш с невидима, нежна ръка. Трепва, разбужда се, оживява водата и целува върбата едва.
Сплела клони, върбата навежда се, дири нова милувка, а реката под нея замира, притихва в очакване, за да даде своята мокра втора целувка.
Дръпват се клоните, полюляни от полъха есенен и прекъсва прегръдката върбово-речна, но от върбата листенце откъсва се, то пада в реката и прегръдката вече е вечна.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.