2 мая 2007 г., 16:58

На брега на реката 

  Поэзия
1042 0 3
Стоя на брега на реката -
кристално искряща, магична...
камъче речно стискам в ръката
и даже не искам да мисля...

Водите й тихи, спокойни
се движат в бавния ритъм със вятъра
и вливат в мене спокойствие
и будят в мене усмивка нечакана.

Върбово клонче леко докосва реката,
гали я, сякаш с невидима, нежна ръка.
Трепва, разбужда се, оживява водата
и целува върбата едва.

Сплела клони, върбата навежда се,
дири нова милувка,
а реката под нея замира, притихва в очакване,
за да даде своята мокра втора целувка.

Дръпват се клоните, полюляни от полъха есенен
и прекъсва прегръдката върбово-речна,
но от върбата листенце откъсва се,
то пада в реката и прегръдката вече е вечна.

© Магдалена Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??